ПЕРИОДИЧНОСТ НА ИЗМЕРВАНИЯТА

на основание изискванията на чл.217  от Наредба №7 за минималните изисквания за   здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване;  Наредба №16-116 за техническа експлоатация на енергообзавеждането  и   Наредба № 4 от 2010 год. за мълниезащитата на сгради, външни съоръжения и открити пространства.

ИМПЕДАНС НА КОНТУРА “ФАЗА – ЗАЩИТЕН ПРОВОДНИК”

Периодична проверка на защитния контур “фаза – защитен проводник”се извършва, съгласно изискванията на чл. 267 от НАРЕДБА № 16-116 от 08.02.2008 г. за техническа експлоатация на енергообзавеждането, се извършват при следната периодичност:

 За стационарни електрически уредби импедансът на защитния контур “фаза – защитен проводник” се измерва и оценява с периодичност, определена:

• в проекта за електрическата уредба или за съответната част от нея;
• във вътрешни инструкции, които отразяват специфичните особености на отделни приемници на електрическа енергия, както и след основен ремонт на уредбите;
• от енергетика – но най-малко веднъж на пет години.

За електрически уредби с временен характер на монтаж и експлоатация импедансът на защитния контур “фаза – защитен проводник” се измерва и оценява:

• при всяко първоначално въвеждане в експлоатация на уредби, съоръжения, машини, апарати, инсталации и др.;
• след всяко преместване и въвеждане в експлоатация на ново работно място на съоръжения, машини, апарати и др.;
• след ремонти и преустройства, оказващи влияние върху ефективността на зануляването.

СЪПРОТИВЛЕНИЕ НА ИЗОЛАЦИЯ

Периодични измервания за проверка на изолационното съпротивление, на веригите за безопасно свръхниско напрежение спрямо останалите електрически вериги на захранващата мрежа, съгласно чл. 271 от НАРЕДБА № 16-116 от 08.02.2008 г. за техническа експлоатация на енергообзавеждането, се извършват при следната периодичност:

• един път на три години - измерване на изолационното съпротивление на проводниците и кабелите
• един път годишно - измерване на товарите и стойността на напрежението в отделните точки на електрическата инсталация.

ЗАЩИТНИ ПРЕКЪСВАЧИ

Проверката на защитни прекъсвачи за токове с нулева последователност и за опасно напрежение в ел. уредби с напрежение до 1000V, съгласно чл. 268 и чл. 269 от НАРЕДБА № 16-116 от 08.02.2008 г., се извършват в срокове, определени от енергетика, но не по-дълги от:

• една година - за съпротивлението спрямо земя на предпазното заземление;
• пет години - за електрическата връзка между корпуса на защитавания потребител и предпазното заземление при защита от токове с нулева последователност;
• пет години - за електрическата връзка между корпуса на защитавания консуматор и защитния прекъсвач за опасно напрежение, и отсъствието на електрическа връзка между корпуса на защитавания консуматор и предпазното заземление;

ЗАЗЕМИТЕЛНА УРЕДБА

Техническото състояние на заземителната уредба се проверява периодично съгласно чл. 261 от НАРЕДБА № 16-116 от 08.02.2008 г., се извършват периодично в обхват и срокове, определени от енергетика, съгласно проекта на съответната електрическа уредба, но не по-дълги от:

• една година - за съпротивлението на заземителите спрямо земя

Извънредни проверки на съединенията на заземителната уредба с естествените и изкуствените заземители и измерване на съпротивлението им спрямо земя се извършват след всеки техен ремонт.

Извънредни проверки на пробивните предпазители се извършват при всеки ремонт на съоръженията или при преместването им.

МЪЛНИЕЗАЩИТНА УРЕДБА

За всяка мълниезащитна уредба в експлоатация се извършват периодични и извънредни проверки за установяване на техническото й състояние.

Сроковете за извършване на периодични проверки на мълниезащитните уредби и техният обхват се определят в проекта съобразно експлоатационните условия и съгласно чл.177 от НАРЕДБА № 4 от 22.12.2010 г. за мълниезащитата на сгради, външни съоръжения и открити пространства. Сроковете не могат да бъдат по-дълги от:

• една година - за сгради и външни съоръжения от първа категория на мълниезащита и за мълниезащитни уредби от клас I (за ниво на мълниезащита І)
• две години - за сгради и външни съоръжения от втора категория на мълниезащита и за мълниезащитни уредби от клас II (за ниво на мълниезащита ІІ)
• три години - за сгради, външни съоръжения и открити пространства от трета категория на мълниезащита и за мълниезащитни уредби от клас III (за нива на мълниезащита ІІІ и ІV)

Съгласно чл. 12. (1) При проектирането на мълниезащитни уредби по категория на мълниезащита се прилагат следните категории на мълниезащита:

1. първа категория: сградите, помещенията, външните (откритите) съоръжения или части от тях, в които съобразно технологичния процес при нормална работа може да се образуват експлозивни смеси от горими газове, пари, прахове или аерозоли и експлозивната атмосфера съществува постоянно, продължително или често, отнасящи се към местата от трета група "Експлозивна опасност" - зони 0 и 20, съгласно Наредба № Iз-1971 от 2009 г. за строително-технически правила и норми за осигуряване на безопасност при пожар (обн., ДВ, бр. 96 от 2009 г.; попр., бр. 17 от 2010 г.);
2. втора категория: сградите, помещенията, външните (откритите) съоръжения или части от тях, в които съобразно технологичния процес може да се образуват експлозивни смеси от горими газове, пари, прахове или аерозоли, но при нормална работа или не се образува експлозивна атмосфера, или се образува случайно, или се образува за кратко, отнасящи се към местата от трета група "Експлозивна опасност" - зони 1, 2, 21 и 22, съгласно Наредба № Iз-1971 от 2009 г. за строително-технически правила и норми за осигуряване на безопасност при пожар;
3. трета категория: всички останали сгради, помещения, открити съоръжения и открити пространства, при които прякото попадение на мълния може да предизвика пожар, механично разрушаване или поражение на хора или на домашни животни.

(2) Степените на огнеустойчивост на сгради, помещения и външни (открити) съоръжения са съгласно Наредба № Iз-1971 от 2009 г. за строително-технически правила и норми за осигуряване на безопасност при пожар.

ПЕРИОДИЧНОСТ НА ИЗМЕРВАНИЯТА

на основание изискванията на чл.217  от Наредба №7 за минималните изисквания за   здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване;  Наредба № РД-07-3 за минималните изисквания за микроклимата на работните места;  Наредба №49 за изкуствено осветление на сградите

МИКРОКЛИМАТ В РАБОТНА И БИТОВА СРЕДА

 Съгласно чл.14, ал.1 на НАРЕДБА № РД-07-3 от 18.07.2014 г. за минималните изисквания за микроклимата на работните места, работодателят е длъжен да оцени риска за здравето и безопасността на работещите от параметрите на микроклимата на работни места в сгради или от неблагоприятните климатични въздействия при работа на открито и когато е необходимо, да направи съответните измервания.

Необходимите измервания на параметрите на микроклимата на работните места, извършващи се по реда на чл. 217 от Наредба № 7 от 1999 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване, следва да се провеждат най-малко с периодичността за оценка на риска или по-рано при настъпили изменения в работната среда, работния процес и др., водещи до необходимост от преоценка на риска.

Измерването на параметрите на микроклимата се извършва за студен и топъл период от годината, на основание чл. 16 (2) на НАРЕДБА № РД-07-3 от 18.07.2014 г. за минималните изисквания за микроклимата на работните места:

„измерванията през топлия и студения период от годината се извършват така, че да обхванат най-неблагоприятните микроклиматични условия.”

ИЗКУСТВЕНО ОСВЕТЛЕНИЕ В РАБОТНА И БИТОВА СРЕДА

Качествените показатели на осветителните уредби и устройства, съгласно чл. 78 ал. 2 от НАРЕДБА № 7 от 23.09.1999 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване, се установяват с периодични измервания:

Периодичността на измерванията се определя от чл. 381 от НАРЕДБА № 16-116 от 08.02.2008 г. за техническа експлоатация на енергообзавеждането, съгласно който в процеса на експлоатацията осветителните уредби се подлагат на следните периодични проверки:

1. най-малко един път в годината се измерват степента на осветеност в контролните точки и нивото на общата осветеност;
2. състоянието на осветителната уредба, наличие на стъкла, решетки и мрежи в осветителите, изправността на уплътненията на осветителите със специално изпълнение се проверяват с периодичност, определена от енергетика, но не по-малко от веднъж годишно.”

ШУМ В РАБОТНА, БИТОВА И  ОКОЛНА СРЕДА

Съгласно  чл. 4 ал. 1  от НАРЕДБА № 6 от 15.08.2005г. за минималните изисквания за осигуряване на здравето и безопасността на работещите при рискове, свързани с експозиция на шум, работодателят е длъжен да оцени и когато е необходимо, да измери нивата на шума, на които работещите са експонирани.

На работните места и оборудване, където шумовите характеристики са близки или по-високи от допустимите, съгласно  чл. 135  от НАРЕДБА № 7 от 23.09.1999 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване, най-малко веднъж в годината се извършват проверки на работните места и оборудване, където шумовите характеристики са близки или по-високи от допустимите, и се предприемат защитни мероприятия.

 ПЕРИОДИЧНОСТ НА ИЗМЕРВАНИЯТА

на основание изискванията на чл.217  от Наредба №7 за минималните изисквания за   здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване

ВЕНТИЛАЦИОННИ ИНСТАЛАЦИИ

Съгласно  чл. 124 и  чл. 127.  ал. 1  от Наредба № 7 от 23.09.1999 г., производствените и спомагателните помещения и затворените работни места се проветряват с естествена или механична вентилация, осигуряваща необходимия въздухообмен в съответствие с характера и интензивността на работа, физиологичните потребности на работещите и установените норми за скорост на въздуха, температура и относителна влажност. При използване на вентилационна инсталация не се допуска работещите да бъдат подложени на вредни въздушни течения.

Сроковете за контрол не са определени нормативно. Контролът се определя от предназначението на вентилацията, концентрацията на веществата, които изхвърля в атмосферата. 

Контролните измерванията се провеждат с периодичността на оценката на риска (чл. 217 от Наредба № 7 от 1999 г. ) като резултатите се описват в документция, описана в  чл. 170, ал. 1 и 3  от Наредба № 7 от 1999 г.

„Чл. 170. (1) За всяка вентилационна или пречиствателна уредба се води документация, съдържаща техническите й параметри, резултати от изпитвания и измервания и инструкция за експлоатация и ремонт.

(2) Нови или ремонтирани вентилационни и пречиствателни уредби се въвеждат в експлоатация след установяване на ефективността на тяхната работа.

(3) За всяка вентилационна и пречиствателна уредба след въвеждането й в експлоатация се съставя досие съгласно чл. 10, което се съхранява в определено със заповед длъжностно лице.”